Сотирани гъби с див и бланширан ориз, и песто от кейл
- Вержиния Петкова
- 16.03
- време за четене: 5 мин.
Актуализирано: 5.04
Изненадващо е как храната може да те успокои и ободри - особено когато е приготвена с любов. Това ястие е едно от онези, които толкова нежно ще погали всичките ви сетива, че няма да остави и спомен от лошите мисли и ще повдигне духа ти, но все пак ще те остави заземен/а :). Като че ли някаква деликатна богиня на земните удоволствие го е поръсила с вълшебната си пръчка. Благодарение на рецептата на Йоана и на моята способност да следвам, което съвсем не е лека задача, тези балансирани на вкус и аромати "Сотирани гъби с див и бланширан ориз, и песто от кейл, се получиха превъзходно. Първата хапка беше момент на "Уау" и нежна вълна от спокойствие и блаженство се разнесе по цялото ми тяло, започвайки от върха на главата и стигайки до петите, докато обирах последните зърна ориз и гъби от чинията. Ако сега бяхме в кухнята на Юрий Ковачев, щеше да опише най-подробно текстури, вкус и послевкус, топлина и студенина на храната и това дали ястието създава лекота или тежест в стомаха.

Със сигурност не успях да постигна професионалното изпълнение на Йоана. Реших, че не ми се яде кафяв ориз (пълнозърнест) - истинско изпитание е да го готвиш. Готви се двойно повече време от обикновения и накрая пак изглежда по-твърд, заради обвивката. После забравих да сотирам гъбите на порции, а това е важно, за да може да се получи златисто-карамеления загар. Освен това в кварталните магазини не намерих челядинка и манатарка - следващият път трябва да помоля моите мили приятели Йолана и Хесус от TerraBella да ми изпратят по пощенски гълъб от техните вкусни диворастящи гъби, които берат и консервират във испанската фабрика в с.Ряхово, Русенско. Всичко останало запазих според оригиналната рецепта и мисля, че се получи много добре. Накрая снимките - ами с iPhone 12 Mini вечерните снимки не са от най-блестящите, но мисля че все пак крайния резултат се получи много добре и мога да си кажа "Джини, браво!".

Eкзотичнa комбинация от див и бланширан ориз е подходяща за ценителите на кулинарията. Качествата на семената на растящата по крайбрежието на реки и езера трева са оценени още от древните индианци, които използвали дивия ориз за разнообразни ястия. С какво дивия ориз превъзхожда кафевия можете да прочетете в статията на tialoto.bg.
Кейлът от своя страна е суперхрана, която през последните 10 години набира широка популярност, заради многото си ползи за здравето. Разпространен е в Европа повече от 2000 години, като се счита, че произлиза от вид диво зеле растящо в средиземноморието. Той е изключително богат на витамини, минерали и антиоксиданти, които подпомагат цялостното здраве и тонус. Едни от най-наситените хранителни вещества в кейла са Витамини С и К. Съдържанието на кейл в една лъжичка от това зелено злато набавя повече от 80% от дневния препоръчителен прием на витамин С. Кейлът помага за укрепване на имунната система, защитава кожата от увреждане и подпомага производството на колаген, който е важен за здравето на кожата, косата и ноктите.
Освен витаминозните му качества, кейлът е супер вкусен във всякакви разновидности на приготвянето му. Спомням си за първата ми среща с него на един от йога лагерите в еко-селище Шамбаня през 2014г. Беше отгледан в градината на това шамбала пространство. Видко Джигров, стопанинът на това мистично мястото, омагьосал ни предварително с тибетските си купи и сладкодумието си, гостоприемно ни подкани да си вземем от кейла с чипс, който не бях опитвала до този момент. . Шамбаня е не просто място за йога ритрийт или креативен уъркшоп, това е място за цялостна трансформация, което дава усешане за дом.

Шамбала (Тибетски: བདེ་འབྱུང་) е тайнствена земя, намираща се според повечето легенди някъде из Хималаите. Среща се и под името Агарта. В китайски, руски и тибетски митове за нея се говори като за обител на свръххора, подобни на Тайните учители на Блаватска. В ранни будистки текстове Шамбала се споменава като извор на езотерична мъдрост. Има много митове за нейното местонахождение. Китайците сочат планината Кунлон, предания от Близкия изток – Алтай. Петър Дънов, също споменава за съществуването на тайнствената Шамбала. Монголците говорят със свещен трепет за Шамбала. А местните хора в Хималаите не искат да предвождат чужденци по тези места. Казват, че само много чиста душа може да стигне до това свещено обиталище.
Време за приготвяне 60 мин.
Продукти за 4 порции:
За пестото от кейл:
150 г кейл, почистен от дръжките и жилите
60 г лешници или други ядки по избор
2-3 скилидки чесън
30 г пармезан, настърган
настъргана кора и изцеден сок от ½ лимон
120-150 мл зехтин
сол и прясно смлян черен пипер
За ориза:
200 г кафяв, басмати или див и бланширан ориз
сол и прясно смлян черен пипер
За гъбите:
2-3 супени лъжици зехтин
500 г гъби, различни видове, по-големите нарязани на филийки
2 глави жълт лук, нарязан на полумесеци
1 супена лъжица нарязана прясна мащерка
сол и прясно смлян черен пипер
За сервиране:
пармезан, настърган на люспи
Приготвяне на пестото от кейл
Начин на приготвяне:
1. Листата кейл се измиват и подсушават. Отделят се дръжките и по-големите жили. Слагат се в кухненски робот (и обикновен пасатор върши работа) заедно с ядките, чесъна и пармезана, лимоновата кора и сок. Смилат се грубо. Докато смилате, по малко се излива зехтинът докато се получи песто с желаната гъстота. Подправя се със сол и прясно смлян черен пипер. Пестото може да се приготви предварително и да се съхранява св буркан в хладилник до 3-4 дни.
2. Приготвяне на ориза - Оризът се измива под студена течаща вода. Изсипва се в тенджера и се залива с по-голямо количество вода. Тенджерата се слага на силен котлон и когато водата заври, котлонът се намалява на умерен. Оризът се вари 35-40 минути или докато омекне хубаво, но без да се разварява. Отцежда се от водата и се посолява със сол и прясно смлян черен пипер. Оставя се настрана.
3. Приготвяне на гъбите - В широк тиган се нагрява зехтина на силен котлон. Добавят се гъбите на части и се сотират по 6-7 минути. Тази стъпка на части е много важна, за да могат гъбите да добият златисто-карамелен загар. Ако има нужда се добавя още зехтин преди всяка партида. Лично аз добавям и бучка масълце – тайната съставка на майсторската френска кухня. Готовите гъби се изваждат в чиния, посоляват се със сол и прясно смлян черен пипер и се оставят настрана.
4. Когато всичките гъби са сотирани, котлонът се намалява до умерен и в тигана се добавя лукът. Посолява се с малко сол и се готви 10-15 минути докато омекне и започне да се карамелизира. Разбърква се често. За да се получи карамелизирането, важно е да готвите на бавен огън, иначе лукът ще изгори.
5. Когато лукът е карамелизиран, се към него се добавя прясната мащерка и се разбърква с лука няколко секунди докато отдели аромата си. Тогава в тигана се връщат гъбите и всичко се разбърква хубаво.
6. Сервиране. В чиния за сервиране се разпределят ориза и сотираните гъби. Добавя се песто от кейл и се поръсват с настърган пармезан.
7. Ястието е подходящо за консумация и на следващия ден, с леко претопляне. А пестото, съхранявано в буркан в хладилника, може да се използва като антипасти с ароматни трапезни маслини, брускети, фокача, моцарела или крема сирене.
8. Музикален фон Baboushka - David Garrett

Приятен апетит! 👩🍳
Comments