Активно въображение

Активното въображение е метод в аналитичната психология, въведен от Карл Густав Юнг, който представлява процес на взаимодействие с несъзнаваното чрез спонтанно изследване на вътрешни образи, символи и фантазии. Юнг го описва като начин за съзнателен диалог с психичните съдържания, идващи от несъзнаваното, за да се постигне вътрешно интегриране и самоосъзнаване. Активното въображение е мощен инструмент за личностно развитие, подпомагащ осъзнаването на скритите аспекти на личността, преодоляване на блокажи и постигане на по-дълбоко разбиране за вътрешните психични съдържания. В сърцевината на метода е фокусирането върху образ или чувство от сън, фантазия, филм, музика, книга или просто неясна мисъл – и тяхното изследване с отворено съзнание. Техниката изисква съзнателният Аз да започне спонтанен (без никакво цензуриране) вътрешен диалог с образа, зад който стои несъзнавано на личността. Пускане на въображението позволява да наблюдаваме вътрешния си филм, но същевременно активно да участваме в него, като задаваме въпроси, разговаряме с персонажите, изследваме символи, чувства, мисли, усещания и така нататък. Може би единствената, но съществена разлика между активното въображение в изкуството и това, което се случва в кабинета на терапевта е, че във втория случай може да бъде довършен диалога с несъзнаваното и да разберете какво се опитвате да си кажете чрез вътрешните си герои.